"Нощ"          Симеон Спиридонов
Жена по средата на пътя си,
жена

Донеси ми хризантеми
с цвят на канела,
като онези, които цъфтяха

Поскърцващо безмълвие
на есен
изсъхва в пожълтелите стебла.

                              Edward Weston
                              Grass Against Sea
                               1937

"Треви"                                                                                 Дея
Някъде ме чака още лятото
и шепти с тревите си над мене.

Тя си тръгваше...
Последно по двора
нареди със дъха си лехите.

Penka Stoianova
"В края на лятото"
Беше лято.

Да се родиш през юли
и узрялото слънце да хвърлят на пътя ти.
Утрото да рита мокро в реката.

Тя
държеше в дланта си
Слънцето.

     
                                          
Житеното зрънце живееше заедно със своите братя и сестри във високата сламена къща. Всички те бяха облечени с едни и същи тънки сламени ризки, по цял ден надничаха през тесните прозорчета...

Думите,
превърнати в камъни,
удрят.

Да походим по роса! Да сме живи и здрави!
Жива вода в утрото.
Бърза бъбрива реката.