Текат конете по брега.
Развява опашка реката.

Твоят профил,
изрязан върху моето рамо,
свети в синята вечер.

 
 
 

Какво повече
от един есенен ден? –
освен откраднатото циганско слънце

На завоя на лятото
луната е топла.
Нощ - кестенов сън отронен.

Дъждът се подхлъзва в чадърите
и под него
дърветата плачат.

Есента ни приспа неусетно,
с остри нокти издраска первазите.
Спря дървото.

 
Стари лодки, забити в пясъка.
Пушат и чакат рибарите.