Аз съм
копче от ризата на баща ми,
разкопчана

Когато се прощавахме със баба,
под свода на олющената църква,
пространството бе цялото камбана

На празника на Св. Константин и Елена, върху жива жар, нестинарите играят своя мистичен танц и изгарят злото в огъня.
Тъпанът скочи, прижури.
Гайдата сипна жарава.

Вечерницата в косите ти,
в косите ти заплитам.
Из тъмните нощи

                                                       
Момичета отвън.
Видения насън,

Зелена съм...
Из тревата зелена съм...
Крия се...,

Жени, задянали на гръб баира,
затиснати от пръст и крави в ниското.
В очите им – дълбоки като вирове,

 
Белинташ – Камъкът на знанието. Наричат го още „Умен камък”. Обгърнат от тайни и легенди, в прегръдката на омагьосващо красива природа. Околовръст се диплят яснозелените хребети на Родопите, сгушили в гънките на пади...

Катерят се сами самарите
със брадвите, солта и кожите,
а чановете люшкат залеза

Аз и преброеното ми време.
Опитът безумен – да летим.
Възелът, дълбоко стегнат в мене.

По земята разчитам знаци.
Искам да те открия
преди да умре залеза.