Житеното зрънце живееше заедно със своите братя и сестри във високата сламена къща. Всички те бяха облечени с едни и същи тънки сламени ризки, по цял ден надничаха през тесните прозорчета...

Думите,
превърнати в камъни,
удрят.

Да походим по роса! Да сме живи и здрави!
Жива вода в утрото.
Бърза бъбрива реката.

    
- Дай, Боже дъжд!
Пеперуда се моли.

Мъжът държеше в очите си далечината. Морето синьо до премала нахлуваше в него и се плискаше долу в ниското под зъберите на скалите.
Току-що беше пристигнал. Пътят още го люлееше през меката плът на Странджа – рехава, лека, сякаш п...

Събуждам се.
Понякога
кафето е по-желано