Мляко с какао

танцува какаовият залез

и къса кафявата кожа

на сълзи,

по-тежки от корабите,

които потъват

в горчивото мляко на морето.

Там, 

танцът бие по кръвта

и не спира,

докато пръстите дишат.

Там, където

циганите изпиват страстта на Андалусия –

там някъде се ражда тангото.

Сякаш Богът на мълниите

е слязал от небето

и е блъснал вратата на малката кръчма.

Там, някъде... в селото,

там, някъде... накрая на града...

Белег

По кожата й матова,

белег от какао...

Когато тя се движи,

зърната се отронват

и пръстите ги стриват

на ароматен прах,

а устните, набъбнали,

притворени блажено,

очите ми стопяват

в парченце шоколад.

По кожата й матова,

белег от какао...

 Парижко синьо

Тангото

не изразява щастие.

То е всичко,

което не можеш да кажеш с думи.

То е всичко,

което можеш да нарисуваш

с цвят на страст и обреченост.

Тангото е раздяла.

Тя винаги помни уханието на кожата й.

Тангото е ножът,

върху който танцуват

една роза и парижкото синьо на здрача.

То е

мъжът и жената,

които след тангото са само

спомен.

Танго с хризантеми 

Донеси ми хризантеми

с цвят на канела,

като онези, които цъфтяха

край оградата...

Донеси ми есента

и тъгата, която обичам...

Едно цвете

се прицелва в сърцето ми!


  Сатен

Докосни ме, Тъга,

бъди нежна,

тази лунна цигулка

изтръгва дъха ми. 

е сатенената нощ

с червени обувки.

Залюлей ме, Тъга,

танцувай с мен,

превърни се

в любовно рамо.

Ако тази безумна цигулка 

ь