Мечтая за морето...:)
Таралеж на пътеката,
дето води към залива,
мятат саби тръстиките
в обгорелия залез.
Таралеж се промушва,
свирят мидите в дюните,
охкат, кискат се гларуси
по средата на юни.
Потопени и призрачни
тегнат в мрежи таляните,
по гръбнака им ръбест
скачат рибите хванати.
До гърди в дълбините
ближе огън небето
и в окото всевиждащо
водораслите светят.
Плажът, в риза разнищена,
срещу прилива тича,
а вълните, разгонени,
бясно блъскат, разсичат го.
До зората притискат
една в друга скалите
и ги срязват през кръста,
и дълбаят очите им.
Чак по изгрев, утихнали,
в раковините шепнат –
малки лъскави брадви,
с люспи златни полепнали.
Идва в утрото, розово,
едно скитащо куче,
вкусва с ноздри морето
и от слънцето суче.
09.04.2010 12:51
Знаеш ли, че там, където морето и небето се сливат - Бог се усмихва? :)))