Старата дама,

в плетен стол на балкона,

залеза бавно люлееше.

 

Лъскав,

первазът надникна през клоните.

Перлите матово грееха.

 

Чайни рози.

Сред топлата дрямка

някой копринено везеше.

 

Старата дама

се усмихваше в сянката.

Слънцето милваше глезена.

 

С пръсти

поглади небето колосано.

Трепнаха златни фестоните.

 

Споменът свиреше,

сякаш на косъм.

После отмина с файтона.

  

 

какво ли няма в този блог?
идвам от една шафрантия, която описва полов акт.
добре че погледнах и тук.

но как можа да напишеш думата "шафрантия" под текст, в който става въпрос за дама?

няма друга дума
и ти я написа
думата е точна
от нея дамата няма да е по-малко дама

Като брюкселска дантела... е този стих!

Точно това съм искала да се получи - дантела. Обичам това стихотворение, в него е избродиран спомена за едно видение... Съжалявам, за нелепия спор по-горе, който пораздърпа дантелата, но много ти благодаря, че се отби тук. Лека нощ!