Пръстта,

дето кърми

планините и хората –

жилеста, с чепата кръв,

разредена

с небе и вино,

кабардисала като хляб.

С нокти

да й обираш каймака,

маслото й да биеш с пети.

И с тръните,

     и със свраките –

огън да я гори!

Изпечена

на къщи и грънци.

От кал и сламки –

лястовиче гнездо.

Разгалена от хлопки,

изгърбена под слънцето

и разпната от всяко дърво.

Спъната

с коренища и кости.

Разпрегната,

пресушена и зла.

Влажна, тревожна –

душа

     и мощи.

Легнала е – да я преминем,

и да потънем

в трева.

апотеоз на пръстта

за Пръстта...! Браво, Ели!

Нали знаеш, аз много обичам да се ровя в земята :)
Стискай ми палци днес, моля те! Дано всичко е наред! Извинявай, че те натоварвам с моите съмнения и страхове, но в такъв момент ми е нужно да държа ръката на приятел1 Хубав ден, Марта! Благодаря!

Благодаря ти за приятелството! Радвам се, че идваш! Хубав ден!

Дано всичко е наред!

Дано! Пази се! Да си здрава и всички около теб!

Трябва да е наред!

красота!
дишам по-леко четейки те, а и винаги твой стих ме води при мое състояние, или думи дори отдалечени безобразно далеч във времето...
страхотна си, елидея, но ти си го знаеш.
и оня горе няма да позволи нищо лошо да ти се случи.
(иначе жална му майка):))

Благодаря за приятелството! Радвам се, че се докосваме с всеки стих!
Вярвам, че Небето ни закриля! Пази се и бъди здрава! Прегръщам те!