Диша житото в равното.

Зърнесто,

         сухо

                   и лудо е.

Пръскат се скъсани макове –

едри,

червени,

въглени.

Плискат се бели кобили

в яката пръст

                   гривеста.

Нощем луната напиват

и я очукват

         с копитата.

Мятат се в тавата медна

снопите  –

         силни порои.

Щурците в мрака треперят.

Влажно,

         любовно и

знойно е.

Поемам пътя с дъха си

и го усуквам

         през кръста.

А той се стори на устни

и ме промуши

         през пръстен.

знойно е;)

Като по жътва... :)))
Мечтая си за дъжд.

любовен;)

инак е толкова влажно, че не е добре за реколтата

Нека да е само любовен дъжд!;)))

Поздравления! Много ми хареса. Препрочитам си "лято".

Много ти се радвам когато идваш! Да имаш прекрасно лято!:))

нямам думи!
някаква особена, чисто българска красота - като картините на Майстора...
елидея...такова удоволствие са текстовете ти, че след тях остават картини, звук и цветове в съзнанието ми...

ето, че пихме заедно кафе!:))

Благодаря, lila! Най-хубавото кафе!!!!