Чакам  вятъра,
не онзи,

който разгръща полите ми

и дълбоките деколтета на роклите.

Чакам оня,

който тресе дърветата,

събаря камъните

и смила житото...

Съживява водата,

застояла в самата себе си.

Като див кон

рови,

мята,

тъпче пръстта

с ребрата си...

Онзи бесен ездач с камшика -

плющи

по стените и по ъглите,

запенен,

прегракнал от викане

забива шпори в гърба ти,

в дебелите безчувствени кожи,

в пъргавото привикване...

Знам,

на върха на ножа му,

семето на живота никне

Образно и живо е, има плътност и цвят!

Благодаря ти! :)

вчера един такъв мина оттук, превиваше дърветата, съживяващите му камшици раздвижиха въздуха и се промъкна сянката на есен

и с такава страст си го описала!
Вчера се върнах от едно място, където ни посети подобен вятър. Доведе със себе си и едни толкова различни и странни облаци, на които въпреки че не бяхме високо в планината страшно им се искаше да е разходят с нас през полето.

И днес се събудихме с усещане за есен... Но лятото още е тук! Наметнало си е раменете да не зъзне, но има такъв красив загар :) Хубав ден!

Може би тези странни облаци са били част от морето? Хубаво да ти е, слънчево и още много лятно!

!!!

:):):)

брях, че еротика! да не ти се надява човек...смиг!:)

"Знам,

на върха на ножа му,
семето на живота никне"!

Внимавай с бурните ветрове! :)

Умопотресително е да те застигне такъв вятър! А семенцето живот, поникнало на върха на ножа е най - жилавото!