Черна котка

край дувара

на припек.

Драска слънцето,

пили си ноктите.

Дворът,

презрял от сладост

рипва,

напръскан от богородички.

Преливат в шепите

черните, тежките

свисла от гроздове.

Зърната

сладко пробиват шепота

и капят в пазвата.

Черна котка...

Асмата рижава

се кърши,

лъщят дръвниците.

Все по-близо

кълват врабците

и присвити

дебнат зениците.

Парва въглен.

Скок!

Сред шумата

се завихрят пера и нокти.

Дим сълзи

от очите...,

по устните...,

а на припека -

Черна котка.

И се протягат

сини петунии

рошат се из градината.

Облаци като крави,

търкулват

едри вимета.

Есен.

Разпукани капки,

прегарят

сухите листи.

Есен.

Една Черна котка

разгалва

градината бистра.

за мен!

:)))

Прелива от метафори т.е. празник е! Успялост е за мене!:)

Нали искаше да ти напиша ново есенно стихотворение? :))))

Благодаря, че го прочете! Малък празник за есента - радвам се, че бяхме заедно!

пууууууу, богата работа

Благодаря ти за удоволствието да го съпреживея!)
Хубав ден!

Есен.

Една Черна котка

разгалва

градината бистра.

Есента ме доближава още повече до теб! Весел кестен, благодаря ти за цветността!

Този текст написах след като разгледах твоите снимки, в него има и от твоето настроение, само моята котка е черна:))) Благодаря ти! Хубава вечер!

Прекрасна есен ти желая! Благодаря, че беше с мен в градината!:)))

Вълнуващо-приказно и по човешки искрено...
Почувствах и съпреживявам, все още, мига.
Есента е богат сезон - на плодове, багри и... истинска поезия!
Благодаря, че я споделяш с нас :):):)

Прекрасна да е тази есен! Радвам се, че си тук!