Хляб на масата.

Смут.

Като орехи

се троши този странен уют.

Газим тръни,

пищи гладен огънят

и се давим с небе

в пушек лют...

Водата е пуснала корени.

Брегът към водата кърви.

Прашно,

до кокал оголено,

времето тъпче с пети.

И защо ли така

поднебесно,

овъгляващо

рови пръстта?

Пусти хора,

след поводи бесни

и животът е равен

на страст.

Денят

е затрупан от хляба,

и нощта е омесила хляб ...

За кого ли?

Утринта да раздава

за мъртвите

и за оживелите пак.

 

 

                     

 

... истини, оголени до кръвта на оживяването отвътре.
Голи напръстници време, съдържащи всичкослучието в подкорията на поднебесните ни същности.
Чудесница! :)))

заразени от бяс. Хляба - страст, обрал лютия пушек в утро. Жив за да раздава живот. Пак.
Силен стих, като болка, огън и орех с корен в живота!

силно, Дея, задавя

всичкослучието /харесва ми тази дума/ съдържа в себе си и нашата сила, и нашата слабост, и чудото... Да ти се случват чудеса! :)

Живи да сме и ние! Хубав ден!

Много неща задавят в живота ни, но добре е, че можем да вдишваме света и да се отварят в нас пътища... Хубав ден!