След нас

остава само тишината

сред рехавата крехка синева.

След нас

остава само светлината...

Звездите се достигат със крила.

 

Пегасите

новородено бели

едва докосват този Млечен път.

Очите ни са дълбини...

В зеленото

неразгадани амфорите спят.

 

Сега...,

най-после сме красиви.

Вселената отваря в нас врата

и тръгваме...,

по-истински и  живи -

Зеленооките от Вечността.

 

Това е приказка

за Сътворението,

за времето,

за бързата вода...

Остават твоите пръсти

и търпението,

сърцето си

да застелеш с листа.

търпението,
сърцето си
да застелеш с листа.


тръпки ме побиха

Спомних си едни думи на Емили Дикенсън - "Всеки трябва да понесе своята част от нощта", а за това е нужно търпение. Пожелавам ти хубава вечер!

обаче тази е омагьосана само след часове ще има лунно затъмнение, луната е кръгла и пребледняла

Наистина е като омагьосана! Пожелай си нещо хубаво!

отивам да я видя, но как ще се удържа да не спя

пожелавам!

нищо не видях! има някакъв космически заговор, знам си - винаги като има нещо събитийно за гледане по небето и ...пускат завесите! пак облаци и дъжд за камуфлаж;)

Това е като да видиш феи да танцуват на поляна - никога не ги виждаш, но знаеш, че са там :)

"...
- Хората, между които живееш - каза малкия принц,-отглеждат пет хиляди рози в една и съща градина...и не намират онова , което търсят...
- Не го намират- отговорих аз.
- И все пак онова, което търсят може да се намери в една-единствена роза или в малко вода...
- Разбира се - отговорих аз.
И малкият принц добави:
- Но очите са слепи! Човек трябва да търси със сърцето си.
..."
Антоан дьо Сент -Егзюпери - "Малкият принц"

/прекрасен стих,Ел...сгушващ сърцето...благодаря!/