Шест.

Звън.

Разкъсва ме.

Не съм износила съня си още,

но съм прерязана и празна.

 

Седем.

Седем глътки

от чашата с утро.

Седем залци
от плътта на деня.

Седем тръна,

в седем чифта очи –

за изтръгване.

 

Осем.

Окръглена вървя.

И преливам

от пустото

в празно.

На всяка крачка

забравям,

на всяка крачка

си спомням,

че бързам!

 

Девет! Десет! Единадесет!

Ококорен,

денят се надбягва по пистата с навици.

 

Дванадесет.

Забравихме

що е пладнуване.

На бавен огън,

най-вкусно готвеше баба,

в глинени съдове.

Преглъщам сандвича

и отварям очи.

 

Един, два, три …

Хладно,

отчетливо,

като смок се изплъзва следобеда.

 

Четири.

По икиндия,

дядо подпираше дувара с комшиите

и световните въпроси бръснеха

с гроздова.

Червендалесто,

 залезно,

но е рано за виното.

 

Пет.

Затварям деловото си лице

в касата,

заедно с реверите и с маншетите.

Бързам. Паважът свети.

Five o clock –

чай със мляко и кейк.

Под салкъмите чакат

за кравите.

Те се клатят,

напращели от пашата –

и започва доенето.

Изкривените пръсти

пръскат

тънка струя

по устните,

по очите...

Кипи едрата пяна.

Стенат кравите

в очакване на ново ведро.

 

Five o clock –

чай със мляко и кейк.

 

Шест.

Свечеряване в петдесет грама,

очакване,

блясък

                и лед.

 

Седем.

Непохватно повторена приказка.

Хрускава пяна. Брадата луна.

 

Осем.

Вървя към къщи
по пътя
в дирята...

Засята съм с мрак. Тишина …

 

През девет планини,

в десетата,

търся себе си.

Но винаги има още една –

ЕДИН АД Е сетата планина.

 

Полунощ е.

Бдя.

Порязвам си пръста,

да ме боли,

да не заспя и да не изпусна

как Триглавата ламя

всяка нощ

ми грабва златната ябълка

и ме напуска.

Страхотно, elidea!!! Такава поетична статистика на деня и нощта - невероятна!!! Поздравления от сърце:)))

колко си истинска! - кръстопът на минало и приказки, на род и ежедневие, на себе си и другите...спи спокойно! - всичко могат да ти вземат, но онова, което си - никога!

в това стихотворение, драска и оставя следи

тънък ръб, хрускав лед

Денят и нощта понякога се сливат...и тогава можеш да се търсиш през девет планини в десета, но пък по пътя може и да се намериш. Поздрави и хубав ден!

всеки твой коментар си е един съвсем истински разговор с теб! Благодаря! Много хубаво е когато идваш!

може би това са предупрежденията по пътя, може би са уловките или предизвикателствата.... всички те драскат и оставят следи...
Хубав ден, Марта!

засята със светлина!

Виж какво слънце днес!:) Да ти е слънце в душата!