На прага на старата къща стоеше Момичето, облечено със син дъждобран, с мокри, тънки като миши опашки плитки. Беше много смешно - с две паднали зъбчета отпред и тънички крачета под дъждобрана. Размахваше една пръчица сякаш дирижираше дъжда. Пилееха се дъждовните капки и цопваха блестящи в голямата локва пред прага. В нея плуваха надути до пръсване водни балони. Момичето си представи за миг, че ще бъде много забавно да се смали до ръста на калинка, да влезе в един от водните мехури и да поплува в голямата дъждовна локва. Локвата изведнъж стана голяма като море. Момичето, малко като калинка, плуваше в прозрачната сфера, която можеше всеки момент да се пръсне. Водата влачеше какво ли не – сламки като дъбове, камъни като отломъци от скали. Една великанска жаба, голяма като къща, подскочи и подхвърли водния балон с Момичето - калинка. Чу се силен трясък и водният балон се взриви. Вятърът грабна Момичето  -  калинка, издигна го над безкрайната вода и го запрати право в гъстите треви, които се извисяваха в небето. Бяха високи и остри като саби. Момичето – калинка здраво се хвана за стеблото на една овчарска торбичка и бавно се заизкачва по него. Когато достигна почти върха й, вятърът силно духна и го запрати върху едно жълто глухарче. То толкова се разсърди, че тръсна росната си златна глава и отпрати Момичето – калинка върху стеблото на един едър червен мак. Бавно и трудно Момичето се покатери по бодливото му стебло, нарани дланите и нозете си. Най-после стигна до нежния огромен цвят и влезе в него сякаш се скри под балдахин. Сви се, стопли се и неусетно заспа.
Когато отвори очи, дъждът беше спрял. Една малка жабка, зелена като листенце, прескачаше дъждовната локвичка. В росните треви бялата овчарска торбичка звънеше с обичките си, глухарчето медено ухаеше, а до тях един красив мак нежно люлееше една калинка.

 

 

 

 

 Е. Деянова
март" 2010                                 фотография: Maria Sauh

Разказваш тази вълшебна история толкова красиво и събуди в мен приказно настроение! Много ми хареса и разказа за Илийката!
Много прегръдки и спокойна, ухаеща на пролет вечер!

Прекрасно!

С настъпването на пролетта всички ставаме малко вълшебни...или вълшебници...
Благодаря ти, че идваш с толкова мили думи и мисли. Прегръщам те! И не изпускай дори най-мъничкото вълшебство, което се е забързало към теб:) :) :)

Прекрасно да е в душата ти и това нежно запролетяване да ти носи много радост и надежда!

Напомни ми детството, когато с часове стоях край огромната локва на двора пред блока и превозвах на лодки-листенца изплашени мравки... Мислех, че за тях тя е Световния океан (и със сигурност не съм се лъгала) и аз им помагам да опознаят света. Естествено винаги благополучно ги приземявах на сушата и те бяха повече от щастливи, а аз - мокра и кална до ушите... :)

Слънчева пролет за теб, elidea!

Топло, проникновено звучиш. Ив

нежна дъждовна приказка

И аз съм имала такова слънчево-мокро, кално и прашно детство...и усмихнато до уши:)) Хубаво да ти е, даже и когато вали!

Всеки си има една приказка, в която му е добре и топло.

Радвам се, че си тук! Чудех се къде си ! Да ти е нежно и пролетно!
Слънчева Марта!

отмъкнах историята му за Катето, но знам, че и на теб ще хареса :)

http://rechnocamache.blogspot.com/2011/02/blog-post_27.html?showComment=1300220483912#c2050095778068012566

История само за подаряване! Прекрасен блог има Джими!

Като сън и приказка, като детски балон и вятърна въртележка!!!
Поздрави!

Днес при мен е точно такъв ден - нежен, влажен и свеж -като детски балон, пуснат над езеро :) И твоят ден да е прекрасен!

пролетта - да си щастлива, Дея!

http://www.youtube.com/watch?v=6EPRrqZUcEs&feature=related

Честита Пролет! Да стъпва леко и бавно - да й се радваме дълго:)
С толкова красиви перуди и нежни думи си я накичила - да тие такава - пърхаща, влюбена и прекрасна!