Под върбата стоя.

Опипват ме

и ме ветреят клоните –

все по-нежно

     и все по-нежно –

упойващо

и

    обесващо,

също като приятелство,

точно като предателство.

Вися.

Птица в примка.

Или стръв за примамка –

удушена

с коприната на въздуха.

Лежа –

куче, настигнато с камък.

В пронизващата трева

земята

разтваря челюст.

Откъсвам се.

Безкраен е пътят за тичане.

Никнат влага и бурени

през очите ми

     и през тялото.

Над пръстта и водата

се вдигам.

Ту съм слънце,

     ту съм сянка.

Само облаците са граница

                   и точка за взиране.

и аз постоях под върбата на стихотворението...на настроението, съзерцанието е като разтваряне в околното

Хем е символ на бързо развитие и разлистване, хем с какви ли не магии е свързана. На върбово клонче се гадае и нарича за здраве, но никога нощем не стой под върба..., но пък през рехавата дантела на клоните й може да се съзерцава, без слънцето да изгори очите ти :) Хубава събота и неделя, Марта! Дано да утихне и този луд вятър, дето преобърна всичко наоколо и напълни и нас, и къщите с прахоляк.

Благодаря ти за удоволствието. Ив

И аз благодаря за удоволствието да поговорим. Всеки е и слънце, и сянка. Аз определено съм повече сянка и мисля, че в сянката се случват по-интересни неща :)
Пожелавам ти прекрасна неделя!

... ближа рана... зарастнала до болка.

"Който трупа мъдрост, трупа печал"...
Нали точно нашите рани ни карат да пораснем и да разберем живота, а не да го демонизираме в сънищата си...
Много е хубаво, когато идваш! Знаеш ли, че излъчваш спокойствие? Дори само когато гледам твоята снимка... Хубав ден!

В тъгата е и нашата радост, но за да го разберем трябва време...
Хубава седмица, aqualia!

Пак ще наминавам. Прегръдки.

Хубава вечер и още по-хубава сутрин!

Прекрасен стих!
Б.

Добре дошъл в моите стихове:)

Hey, sutlbe must be your middle name. Great post!