Поемам

към невъзможното.

Уча се от самотата

на любов,

красота

и смърт.

Тръстиката

накланя светлината.

В градината на мълчанието

всеки камък е молитвен.

Мълча,

за да проникна

вътре.

Суровата красота

пронизва очите ми.

Вървя

към невъзможното.

Съвършенството е в обратната стъпка.

 

Отличничка! Пътят на интровертния човек не е лесен, но изборът е твой!
Много ми харесва:)))

Много се радвам, че си тук! Добре е да познаваш вътрешния си мир, само тогава можеш да направиш стъпката, която макар й обратна, може да е правилен избор.

Тръстиката променя посоката -
вярната стъпка може да е в различни посоки...
Какво значи обратна стъпка?
Вятърът завърта ветропоказателя.
Понякога и срещу вятъра се върви, какво че е трудно
и че вероятно е обратна стъпката...
Важен е изборът.

Alius ibi

Преминава се прага на болката
край тънките тръстики
които привечер вятърът прави разговорливи

Преминава се неусетно
прага на очакванато
като екватор

На разсъмване пукнатините в нощта
правят от небето яйце

Слънцето се излюпва рошаво и топло

Била съм другаде когато
чувството е станало права зелена линия

Толкова неочаквано жива трева
всяка пролет

Алиби за зеленооките измислици

http://www.public-republic.com/magazine/2008/04/1313.php
( тук има и много подходяща снимка)

връщай се бързо, тогава!
искам те съвършена:)

Благодаря за коментара. Да, важен е изборът...,а "обратната стъпка" е тази, с която се връщаме назад в себе си и ни показва нещата под друг ъгъл, с друг знак, с друга посока..., стига да сме достатъчно искрени да си го признаем и достатъчно решителни да тръгнем отново.

Да преминеш прага на болката....Може би първо трябва да се научиш на търпение и да осъзнаеш очакването... - "очакването като екватор", като създаване и като случване... Стихотворението ти е невероятно и толкова "неочаквано жива трева" расте след него. Всъщност това е алиби за нашето живеене. Скоро четох нещо интересно за Новото време и Прехода към него, и за паралелните светове. Твоето стихотворение ми доведе едно друго"Аз' -
..." Била съм другаде когато
чувството е станало права зелена линия"...
Благодаря, Марта! Хубав ден! Казват, че е хубаво да те подуха вятър - всички негативи издухва:)

тук съм! Търся петнадесетия камък от градината на Рьоанджи, но за него казват, че никога не се вижда, но всъщност е там:) Хубав ден!

имам си теория, че ние сме в несъвършенствата, ние, живите сме в грешките си, чуждо ми е съвършенството, смърт, и все пак се стремя към него както вървя към смъртта

търпение!

чета тук Николай Кънчев

...

С преминаване от живи в мъртви
времето така ни разпилява,
че пространството не ни побира

в несъвършенствата сме, дори свикваме с деформациите си...и понякога един мах на пеперудени криле може да преобърне, да разруши, да заличи нещо, което е изглеждало спокойно...
А пространството сигурно не ни побира, кой знае колко му тежат лошите мисли, зависти и безумия на живите...
Днес ми е ден с теб:) Взела съм си в офиса "Другата луна", чета и гледам как вятъра "вдига ветрила от гълъби". Много хубава книга си написала!

разлистват луната с мен



от снощи съм с поезията на Николай Милчев

ТЯ ПОСРЕД ЗИМАТА

Загърната в синия шал
тя прилича на боровинка -
конят е толкова бял,
че от него прехвърчат снежинки.

Прегръдки!

розовичко при теб! Благодаря ,че постоях на вътрешното ти килимче.:)

Да изговорим цялата Луна,
да я докосваме,
да я разлистваме...
А Тя да скита
синя из съня
и да гадае мислите...

Благодаря ти, Марта! И за стиха на Н. Милчев - много го харесвам!

радвам се, че си тук! Да, наистина няма невъзможни неща и това го разбираме точно по пътя към тях.
Прегръщам те и се моля да сте добре!

беше ми приятно! Добре дошла си тук! Хубав ден!

и аз те прегръщам, да те полюлее една синя луна в тази петъчна вечер

http://www.youtube.com/watch?v=NuCZDanw3aE&feature=related

Живот и здраве да е!

Живот, здраве и любов!

Never seen a beettr post! ICOCBW

THX that's a great ansewr!

yNzlXp <a href="http://apzdavxlcjnd.com/">apzdavxlcjnd</a>