Прочетен: 3976 Коментари: 13 Гласове:
Последна промяна: 17.05.2011 16:31
Пак разгръщам пътеката
и се втурвам към залива
по следите в небето,
към червения залез.
Те са там, русоляви,
разкопчани от бриза,
край скалите захвърлили
осолените ризи...
И се гмуркат в мастилото,
опръскано с пяна,
и се блъскат с вълните,
от морето пияни...
Две момчета от слънце,
побелели от пясък,
плуват заедно със рибите
и на чайките с крясъка.
С водорасли полепнали,
търсят свое съкровище,
своя остров безлюден,
свое морско чудовище.
Там заровени в пясъка,
пощурели от тръпката,
звездна карта чертаят
и гадаят по стъпките.
И със сигурност виждат
как делфините скачат,
как бразди бригантината
и обгръща я здрачът...
И със сигурност знаят,
че коварно на сушата,
сто очи наблюдават
и скалите ги слушат.
И със сигурност помнят,
че кълнат се в морето –
да не спират по пътя,
да са мъжки момчета.
Две момчета – мечтатели,
с позлатени ресници,
своя тайна затварят
на морето в зеницата.
А как синьо е лятото
и безкрайно през юни
в тези ласкави, топли,
шоколадови дюни...
И вълшебно е детството,
а мечтите момчешки,
са звездите най-ярки
в живота човешки.
като дъга в пръските пяна, Дея
Благодаря ти, Марта!
хубав ден, Ели!
19.05.2011 11:41
здравей, елидей!:)
Поздрави от сърце!
Прегръщам те!
Поздрави и хубав празник, мила!
04.07.2011 13:35