Лятото свършва...

В края си диво мирише на орехи.

Лятото изтънява

и наедряват нощите.

Дните се люпят.

Шарено!

Пукат зърна и пръчки.

Лятото е тревясало,

съска като змийче в съчките.

Лятото е обрулено,

тъпче през тръни, през шипки.

Лятото е пресъхнало

и се ветрее без щипки.

Лятото е нарязано –

съдрани кръпки по стръмното.

Лятото е белязано,

дяволски грачи в тъмното.

Лятото е окършено,

през царевиците бяга.

Светят очите му жълти,

с припека се протяга.

Лятото се е скрило

из бурени, под корени,

мами, подлъгва звездите

и късно нощем ги рони.

Лятото е разпътно,

кълчи се голо и черно.

Лятото е безплътно,

скроено несъразмерно.

Лятото е отгледано.

Кучката кърми малките.

Лятото е откъснато,

капки смола от шишарките.

Лятото е черупка,

пясък и вода в пръстите.

Лятото се изплъзва

 с вързана риза през кръста.

Лятото не достига.

Лятото е целувка.

Лятото е намигане.

Лятото е преструвка.

Всичко във нас е лято.

Вятърът плисва огромен.

Ниско ни стриже в земята.

Лятото е за спомен.

...твоето лято е есен
и замирисва на хризантеми
и жълти едри минзухари
надвисва на клон като дюля
и в очите като слънце пари...

Ароматът и цвета на твоя стих правят отиващото си лято още по-живописно. Красивите преживявания винаги остават като спомен.
Благодаря! :)

дълго няма да го пускам да си иде, Деичка - тъкмо сега кипва циганската му кръв! :)


Прекрасен е стихът ти!:)

Макар че от фотоса "ухае" на хербарий (статичност), лятото в творбата ти е голям щурак. Представих си го как прави цигански кълбета из есенните стърнища, преди да се шмугне из шипките и да изчезне.
Красота!
Още е циганско лято. Кеф!

Циганско, смешно, прекрасно, нека дълго още да е тук!
Благодаря, elineli!

Брулеше орехи насред пътя и точно правеше цигански кълбета :)
За фотоса си права, много е статична картината. Ще потърся нещо наистина циганско :)
Благодаря, ufff!

Ама Дея, толкова е шарено и дейно и идейно, наистина цялото ти стихотворение прави цигански колелeта през стърнищата.

Благодаря ти за емоцията! Чак се задъхах:)

Здравей! Липсваше ми!
Наистина лятото, съвсем изтъняло, ту се показва, ту се скрива. А-ха да го догониш и то пак припне... Ту топло, ту студено - шарено! Отива си..., но пък жълтото време, което започва оттук нататък ми е любимото. Душата ми се ветрее и събира цвят :)
Много се радвам, че си тук!

Златното време. По-скъпото злато на есенното слънце. Голяма скъперница съм есенес

Градът става неузнаваем - шарен, весел, тъжен, смешен...- едновременно. Сякаш е нарисуван, сякаш някой го е изсвирил ...

изковал и бронзирал :)

Медният град, медният свят:)

Тази вечер из града се втурна първият жълт вятър. На всеки ъгъл променяше силата и цвета си - ту оранжев, ту червен, ту меден... Все още сладък, все още с вкус на лято, на грозде, на сини богородички...
В една твоя страничка прочетох стихотворението ти за Африка, толкова ми заприлича на моето усещане за Африка. Още едно докосване! :)
Хубава да е вечерта ти!

Отвъд Африка - много ме грабна като го гледах за пръв път.

А днес е почти зима:(

в тези почти зимни дни. Този филм ми е от любимите, както и всичко свързано с Африка. Мисля си, че циганското лято все още предстои и дано е дълго :)