Прочетен: 6924 Коментари: 14 Гласове:
Последна промяна: 10.09.2013 22:47
Лятото свършва...
В края си диво мирише на орехи.
Лятото изтънява
и наедряват нощите.
Дните се люпят.
Шарено!
Пукат зърна и пръчки.
Лятото е тревясало,
съска като змийче в съчките.
Лятото е обрулено,
тъпче през тръни, през шипки.
Лятото е пресъхнало
и се ветрее без щипки.
Лятото е нарязано –
съдрани кръпки по стръмното.
Лятото е белязано,
дяволски грачи в тъмното.
Лятото е окършено,
през царевиците бяга.
Светят очите му жълти,
с припека се протяга.
Лятото се е скрило
из бурени, под корени,
мами, подлъгва звездите
и късно нощем ги рони.
Лятото е разпътно,
кълчи се голо и черно.
Лятото е безплътно,
скроено несъразмерно.
Лятото е отгледано.
Кучката кърми малките.
Лятото е откъснато,
капки смола от шишарките.
Лятото е черупка,
пясък и вода в пръстите.
Лятото се изплъзва
с вързана риза през кръста.
Лятото не достига.
Лятото е целувка.
Лятото е намигане.
Лятото е преструвка.
Всичко във нас е лято.
Вятърът плисва огромен.
Ниско ни стриже в земята.
Лятото е за спомен.
и замирисва на хризантеми
и жълти едри минзухари
надвисва на клон като дюля
и в очите като слънце пари...
Благодаря! :)
Прекрасен е стихът ти!:)
Красота!
Още е циганско лято. Кеф!
Прекрасен е стихът ти!:)
Циганско, смешно, прекрасно, нека дълго още да е тук!
Благодаря, elineli!
За фотоса си права, много е статична картината. Ще потърся нещо наистина циганско :)
Благодаря, ufff!
Благодаря ти за емоцията! Чак се задъхах:)
Наистина лятото, съвсем изтъняло, ту се показва, ту се скрива. А-ха да го догониш и то пак припне... Ту топло, ту студено - шарено! Отива си..., но пък жълтото време, което започва оттук нататък ми е любимото. Душата ми се ветрее и събира цвят :)
Много се радвам, че си тук!
20.09.2013 18:07
Медният град, медният свят:)
В една твоя страничка прочетох стихотворението ти за Африка, толкова ми заприлича на моето усещане за Африка. Още едно докосване! :)
Хубава да е вечерта ти!
А днес е почти зима:(