Първият есенен дъжд

плисна по улица Vaci.

Вятърът го усука като въже

около китката си

и дръпна силно речните кораби.

Дъждът

рошеше и разплиташе вълните.

Мътен, Дунав се забърза под мостовете.

Дърветата едва държаха филцовите си шапки

и се лутаха между капките.

Първият есенен дъжд

прегръщаше с криле гълъбите и катедралите,

прелистваше листата

още тръпни,

още топли

и запомняше от тях

думите на Шандор Петьофи

и музиката на Лист...

Първият есенен дъжд –

син, вълнуващ и чист,

танцуваше чардаш по покривите.

С него и цветята танцуваха

и ставаха огнени,

а кестените замерваха минувачите

с лъскави погледи.

Спускаше завеси дъждът над театрите.

Сипеше аплодисменти за Имре Калман.

Гонеше се по Арани Янош дъждът,

ветрееше се по маркизите,

подскачаше по паважа на бос крак –

сив, бездомен, с измокрена риза.

И се смееше първият есенен дъжд,

и тичаше по Vaci

с дългокосите момчета и момичета,

които бързаха за среща.

И ухаеше

на дъжд,

на вино,

на любов

и кафе

прекрасната Будапеща.




 

Един от любимите ми градове! Ето,че пак имам възможност да му се насладя,дори и в дъжда.
Благодаря!

Остана в сърцето и в мечтите ми отново да се върна там!
Благодаря!

толкова жив, че чак тук го усетих. Думите ти са капки и тупат, тупкат, туптят с ритъма на сърцето - вълнуват.

Наистина прекрасен дъжд! Любопитен дъжд, щом за миг го забравиш и той веднага се показва зад ъгъла. Романтичен и вълнуващ дъжд! Така запомних Будапеща - като акварел - мека, лека, изящна, очарователна... Всички снимки, които имам са обвити в дъждовна мъгла:)
Поздрави от мен в този първи есенен ден!