Градът е лек като крило на гълъб.

Мъглата го прегръща в меки лапи.

От всеки ъгъл те пробождат жълто,

очите котешки на Джумаята.

Прозорецът е рамка на картина,

в която като голо женско рамо,

една цигулка – нежно и незримо,

дъха ти спира и те гали само.

И чаша турски чай...

На сладки глътки следобедът прелива

в турско синьо.

Една копринена и топла тръпка оставих там,

преди да си замина.

ароматен чай, Деичка. Нежност е вкусът му. Много, много ми хареса:)

А нежният вкус идва от розовите връхчета, които го овкусяват. Чаят ухае на рози и локум. Как да не си мечтаеш за друг такъв момент?:)
Благодаря, elineli!

тръпка като от паднало листо на голото рамо на есента - разнежващо стихотворение и тези меки лапи на мъглата...Котешко, твърде котешко!;))

Есента винаги ми прилича на котка, протегната и разгалена жълтоока котка. А и твърде много котки има в есента - едри и пухкави :)
Ще ми се да изпием някога двете по един такъв чай, с дъх на приказки и мечти за пътешествия, там в турската сладкарничка на Джумаята в Пловдив. Щом е помечтано, сигурно ще стане! Някой ден...

за чая и аз така си помечтах. Някой ден...