Прочетен: 7924 Коментари: 7 Гласове:
Последна промяна: 13.03.2015 15:49
по който тръгвам и днес,
като хвърлен поглед между двама ни,
ме очаква до вратата
и бързам
да завържа връзките на старите си обувки
здраво.
Пътят,
който е и усмивка,
и сбогуване.
пътят,
който е очи
и се вглежда в моите,
пътя,
по който се мълчи
и думите, и прегръдките
са само миг,
пътят,
който не спира,
а върви право през мен
като нож,
пътя,
който си избрах, да изсвири с акордеона си
най-страстното танго
върху лицето ми,
пътят за „лека нощ”,
пътя,
по който вкусих дъжда
и повяхнаха розите,
пътя, който птиците знаят
и всеки път
твърде рано долитат
и зъзнат,
само и само да не забравят
вкуса на последния сняг...
Този път
пак ще се втурне в ливадите
щом се вдигнат, като облаци леки.
И ще стане вода,
ще криволичи полека,
ще бере цветя край канавките,
ще лежи в нивите,
докато стане зелен,
и ще прави място
дори и на мравките,
докато изведнъж скочи над ръста ми,
докато опаше с бодлива връв кръста ми
и без да се бави
започне да пари,
да скита,
да копае с копита,
да рита...
Пътят,
който ще ме съдере в тръните.
Ще посинея като трънките.
Ще ме отнесат зърно по зърно враните,
някъде по покривите и по таваните...
И накрая ще замижа разнищена
в откраднато време за път.
Ще се правя на умряла лисица,
но да знаете, че всъщност съм птица,
долетяла много рано от юг,
да изплета от кал и сламки гнездото си,
тук.
Много хубаво стихотворение, близко ми е:)
Радвам се, че беше тук!
Хубав ден, Марта!
Прекрасна събота ти желая!