Постинг
05.06.2015 17:54 -
Когато Бог ме водеше за ръка
Автор: elidea
Категория: Поезия
Прочетен: 3214 Коментари: 3 Гласове:
Последна промяна: 05.06.2015 17:58
Прочетен: 3214 Коментари: 3 Гласове:
13
Последна промяна: 05.06.2015 17:58
Когато Бог ме водеше за ръка и ми показваше най-малките камъчета, виждах ги бели и обли, такива, които показват пътя ти, /както в приказката/. Когато Бог ме водеше за ръка и ми показваше трохите, виждах ги дребни и пръснати, такива, с каквито се хранят врабците. Когато Бог ме водеше за ръка и ми показваше бодлите, виждах ги като стражи на розите, на шипките и на къпините. Когато Бог ме водеше за ръка и ми показваше морето, виждах как небето се усмихва, там където прегръща безкрая и така силно прилича на Бог. Когато пуснах ръката на Бог и тръгнах сама в пътя си, тогава видях, че камъните са остри и ръбести, а трохите не са за птиците, а за хората, че бодлите пробождат право в сърцето розата и в морето, дори и да плувам, бавно потъвам в пясъка, а небето може да пререже дъха ми, да се стовари с крясък... Сега пак търся ръката на Бог. Мисля си, че ме е забравил. А Той, някъде прохожда с друг, като мравка е малък, учи го да върви изправен. И за него Той е събрал всичките камъни меки. А аз... Аз съм нахвърляла най-коравите в пътеката си.