Събуждам се.
Понякога
кафето е по-желано

Небето е гнездо за щъркели.
Лястовичи опашки
залепват в гъстия му мирис.

Пръстта,
дето кърми
планините и хората –

       Честит празник!
Да са живи, здрави, весели и щастливи  децата!
Лека нощ! Лека нощ!

Аз съм
копче от ризата на баща ми,
разкопчана

Когато се прощавахме със баба,
под свода на олющената църква,
пространството бе цялото камбана

На празника на Св. Константин и Елена, върху жива жар, нестинарите играят своя мистичен танц и изгарят злото в огъня.
Тъпанът скочи, прижури.
Гайдата сипна жарава.

Вечерницата в косите ти,
в косите ти заплитам.
Из тъмните нощи

                                                       
Момичета отвън.
Видения насън,

Зелена съм...
Из тревата зелена съм...
Крия се...,

Жени, задянали на гръб баира,
затиснати от пръст и крави в ниското.
В очите им – дълбоки като вирове,

 
Белинташ – Камъкът на знанието. Наричат го още „Умен камък”. Обгърнат от тайни и легенди, в прегръдката на омагьосващо красива природа. Околовръст се диплят яснозелените хребети на Родопите, сгушили в гънките на пади...