Приведен той й говореше.
Скубеше щир и лобода.

Бълбука вода.
В шепа разгалена пръст
прохожда дърво.

Честита Пролет!
Пролетен скорец.
Трънче в сърцето ми.

                                                                            
  На прага на старата къща стоеше Момичето, облечено със син дъждобран, с мокри, тънки като миши опашки плитки. Беше много смешно - с две паднали зъбчета отпред ...

 
Илийката – талисманът на селото, не е сам, има и брат, и две сестри. И роднини има всякакви. Баща му още се държи, а майка му умря преди години. Откакто го помним, вкъщи не го свърта. От малък е нещо чалнат, ама иначе е добряк &...

В снежните стъпки на Март
вятър отрупва къщата.
Вее последен сняг.