Мечтая за морето...:) 

Таралеж на пътеката,
дето води към залива,
мятат саби тръстиките
в обгорелия залез.

Таралеж се промушва,
свирят мидите в дюните,
охкат, кискат се гларуси
по средата на юни.

Потопени и призрачни
тегнат в мрежи таляните,
по гръбнака им ръбест
скачат рибите хванати.

До гърди в дълбините
ближе огън небето
и в окото всевиждащо
водораслите светят.

Плажът, в риза разнищена,
срещу прилива тича,
а вълните, разгонени,
бясно блъскат, разсичат го.

До зората притискат
една в друга скалите
и ги срязват през кръста,
и дълбаят очите им.

Чак по изгрев, утихнали,
в раковините шепнат –
малки лъскави брадви,
с люспи златни полепнали.

Идва в утрото, розово,
едно скитащо куче,
вкусва с ноздри морето
и от слънцето суче.