В две чаши,
студени и прави,
наливам бял ром -
като пламък.
Сърцето ти нека обжари
до бяло.
Доливам в чашите тръпнещи
сок от лимони горчиви
и целият нека изтръпнеш ти,
и вкусиш безкрайност и път
от късче море във очите ми,
в което те скрих от света.
Смутени
замислени чаши,
пълни със самота,
в кристалчета лед,
прозрачна, затворена празнота.
Ръцете
с екзотичните приливи,
разтварят ме в глътки парливи
и в шейкъра стар, между лед,
разбъркват бял пламък
от мен и от теб.