Запустял и изгубен,

подивяваше дворът.

Като наниз разкъсан

беше пръснато златото

на шибоите.

А тревата бе вкопчила

и наваляше къщата,

и се давеше с прага,

и кирпича преглъщаше.

През стъклата разбити,

по салкъма,

по люляка

изпълзяха душите

и обесиха дюлите.

 

колко такива домове...подивяли, дивни...наши.
добро утро, елидея! - пак красота си сътворила..

Бях в едно такова село....да ти се скъса сърцето... Някои от къщите сякаш бяха ослепели, но в забравените им градинки тук -там цъфтяха старите шибои и лалета.
Пожелавам ти красив ден и да си спокойна!:)