Сбогувам се с морето.

Едва удържам вятъра

под мократа си риза.

Сбогувам се солена и опърлена,

по кръпките на облаците слизам –

по пясъка,

по мидите,

по пяната,

по човките на гларуси и гълъби.

Люти по устните димът на залеза

и в сухи възли го затягат пръстите.

Свисти жарта.

Намятана скумрията,

в препечената тънка вечер съска.

Вълните плискат в чашите до късно.

Мъжете от морето дълго пият.

Сбогувам се. Отивам си.

На утрото,

по мокрите алеи събират кестени.

В чувалите се кърши смешно, циганско,

кафяво слънце и горчи от есен.

Събирам във вързоп пера и пясък,

солените парички на цветята,

последните тръстикови чадъри

и пронизителния дързък крясък

на птиците и камъните в залива.

Дълбоко скрих на дъното очите си

в последните си летни фотографии.

Развяват остри гребени вълните.

Сбогувам се,

а всъщност съм останала.

 

 

 

 

 

 

 

бе, жена...защо ме караш да влизам в профила си по никое време?
само и само да ти кажа...че ...
всъщност...как се казва - говориш на езика ми?
просто...ти съм аз.
нямам повече думи.
бъди!

Нали е прекрасно да намериш другото си Аз, без значение къде се намира то? Лека нощ!

Ау, толкова много море в този чудесен стих!
Усетих го с цялото си същество!
Благодаря ти!

Може би морето в нас ни свързва... Спокойна нощ!

как си играеш с представите и думите и сякаш им придаваш по-истинско и живо значение, като това например:"намятана скумрията в препечената тънка вечер съска..". Просто е невероятно! И всеки път успяваш да ме накараш да преживея чудните места и кътчета, и чувства. Винаги съм го казвала - има вълшебство при теб!
Благодаря и за думите нашепнати в съня ми!

невероятно живи картини

и никакво сбогуване с морето :)

Вълшебставата са навсякъде около нас, трябва само да ги виждаме...А ти със сигурност показваш вълшебното и в реалното и в сънуваното, по един изключително изискан начин. Прекрасен празник!

Сбогуване с морето няма! Прегръщам те!