Да тръгнеш
сред треви  до пояс
и да прескачаш слънцето
до залеза.
Изпълнен си със синева до края.
Сам.
Сред света на елите
време незапомнено е спряло.
В шепата ти щурец подскача
и мравката оставя диря
към пъплещия мравуняк.
И всичко се създава с утрото:
една пътечка през росата
на сребърни треви,
към млякото димящо във котлето,
което Старата по тъмно
е кипнала за теб,
а пръстите й дъхат на сено,
на издоена крава,
на пресен хляб,
скрит в шарена торба...
Денят -
тръпчив цвят от равнеца,
подскача босоног по речни камъни,
с малинов сок по устните,
подкарал стадото към пладне -
до свечеряване,
когато миришат къщите на дим
и здрачът е зелен, луната също,
Стъпките ти от звезди и мъх
нощта прегръща
и отнася в безкрая на своя Млечен път.
И там
под Голямата мечка се откъсват очите ти
и тръгват сред Вселената сами.
Оставаш повдигнат на пръсти
до утрото.


билки и омайничета

едно дърво се моли

Мальовица

прекрасно, всеки ден наново

"Денят -
тръпчив цвят от равнеца,
подскача босоног по речни камъни,
с малинов сок по устните,
подкарал стадото към пладне -
до свечеряване,..."

и на теб да ти е ден - прекрасен, с много слънце и усмивки!

Благодаря ти! И аз ти се възхищавам на искреността, обичта и приятелството, които откривам във всеки твой стих. Поздрави!

асоциирах го покрай заглавието, повредата си е в моята поетизирана кратунка


СЛЕД СТО ГОДИНИ

Аз пиша със завързани очи,
коремът ми отвътре е хартия.
След сто години ще си проличи
дали съм гладил думите с ютия.

Или зъбати, с кожата на вълк,
те гризали са гърлото на рими,
а аз - памуков, облаков и зъл,
като дете със тях съм се завивал.

Надеждата е бебе с очила,
кърма от мравка, белег от колибри.
И затова в съсирена мъгла
се лутаме очите си да дирим.

И затова с цигулка на сърна
сред глутницата трябва да сме плахи
и да изпратим бляскаво една
от думите пред вас - да се разплаче.

И да запее с устните на кос,
да завърти ума ви навихрушка,
докато цветният, невидим мост
по колебливия си гръб ни спусне.

Оттатъка - дано да има бряг,
рисуван от класически поети.
Тогава в джобовете с топъл мрак
ще дойдем призори да ви посветим.

мравка в шепа
спомен ми държи
а думите ти
го направиха вселена...

благодаря ти, елидея!

Благодаря ти, че го сподели с мен!

мравка в шепа
спомен ми държи
а думите ти
го направиха вселена...

лилаво е...
сънуваме звезди
и между тях е твоята следа
към мене...

Благодаря ти, lila!