Сбогом на лятото,

там, подир ятото,

сви се в мъгливи листа.

 

Лунните кучета

утрото сучат

и наедряват в пръстта.

 

Мокри, задъхани

в млякото пърхат

човки и сиви пера.

 

Бели ракити,

в слънцето скрити,

вятърът тънко събра.

 

От вода пръстен,

по дърво пръсти,

камъкът дяла късмет.

 

През лоза метнат,

месецът слепва

шумата с кестенов мед.

 

Гребвам от шепота,

гроздове светят,

виното съска в бадем.

 

С припека в тръните,

с мравките спънати

лятото тръгва от мен.

есен от кестени
грозде и лешници
мъдро узрява за мен

утрото сепнато
метва си дрешка
прелестен есенен плен!

желая

Красиво!
Чувствено и много сладостно силно!

написала си продължението! Дано е дълга и топла есента, която идва! Аз също много я обичам - избистрено, спокойно и разчувствано ми е... Лека вечер и хубав празник утре!

Твоето присъствие прави нещата по-красиви и чувствени!

с чаша червено! за есента :)

За есента! И за всички нас!

bye-bye now...I'll be waiting for you again.

Нямаше ме известно време и едва сега искам да ти кажа, че изпратих лятото на брега на морето и му казах, че ще го чакаме отново - аз, ти...и всички. Поздрави!

Бисерно стихотворение! Поздравления!

Едва сега видях, че си идвала. Благодаря ти! И аз те поздравявам!