Мургаво и мокро,

лятно и отнесено...

Още не е есен, още не е есенно.

Паяжини в клоните –

плътни и седефени.

Още не е есен, още не е есенно.

И листа от вятър

с шепоти примесени...

Не, не е навярно, още не е есен.

Щурците, горчиво,

с изтънели лъкове,

във нощта на някого с тъгата почукват.

Нещо съм изпуснала,

с бял звън се е пукнало.

Сигурно е есен, лятото е хукнало…

Дръзко по асфалта люлее бедрата си

и отвлича слънцето в смуглото си ласо.

На завоя спира – смешно, дългокосо,

едва го докоснах

и отмина босо.

Лунна се отпускам.

Насън съм се любила.

Утре ще е есен.

Тъжно е и хубаво.