За разсъмването,

за хляба днес,

за трохите в шепата…,

за чашата вино с Любимия

на вечеря…,

за Приятелите,

за Пътя,

който няма насищане,
за миговете, които

един след друг разлиствам...

Благодаря!

Благодаря,

че останах усмивка

/колко дълго катерех страха си…/

за пустинята,

за търпението,

за залъка Слънце…

Благодаря

за онази нежност,

за която разказвам,

за всеки белег,

за знаците,

които сами показват…,

за всеки стрък,

за всеки сън,

останали след ятото…

Благодаря!

Скрих тайно в пясъка

камъче

за другото лято…