ще ми се да те усмихна...да ти кажа, че дъждът те обича!
никакво умиране - ясно?:))))

:))))))) Всъщност това "лягаме" е сгушване. Студеното и дъждовното все ме завъртва в ембрионална поза. Аз обичам дъжда, а и той навярно си избира дъждовници :)

Да се сгушиш в дъжда
си е жива магия,
няма капка лъжа,
истина е, вали Я...

Две дъждовни жени
със дъжда разговарят,
ето ме, номер три,
все вали и повтаря се;))

Боже, колко си мокра,
ела да те скрия!
Вземи моята рокля,
облечи се в магията.

Три дъждовни жени
помнят капките с устни.
Нека дълго вали
по паважите пусти.

И в нощта тежък дъжд
лъска, пръска в стъклата.
Три дъждовни жени -
сън с три птици от лятото. :)

Щом е рокля от дъжд
няма как да не стане,
и нашир и надлъж
плиска се над поляните,

докато не свали
и последната капка,
гледай - шал от дъга
и от слънце -
три шапки;))

Дъждът напевно срича...
името ми посред нощ,
събужда ме с една целувка
по стъклото, после я повтаря -
безброй от мънички целувки...
и му се сърдя, че ме буди
но пък ми е уютно,
да знам,
че щом прозореца отворя
ще бъда нацелувана!

Гледам! Тичат насреща ми
и косите им бухнали
носят облаци дъжд
и едва го държат -
от очите им руква...

Слънце, дъжд и дъга
трите шапки са скрили
в три дъждовни жени -
Марта, Дея и Lila :)))

aqualia, много красив стих! Отвори прозореца!

А днес - вятърни прегръдки, които те карат да се сгушваш още повече в себе си. Хубав ден, aqualia!