След дългото изкачване

по хребета на зимата

останахме без дъх.

Сега стоим облегнати

на мрачните балкони

и се целуваме

със слънцето измръзнало.

Обречени сме сигурно

отново да проходим,

ако покълне утрото.

Но още сме завързани

за скелета на кръста

и трябва да изтръгнем

жива болката.

Разкъсали гнева,
сме само пръст

и твърди късове

небе за вдишване.

И в някоя

безумно лунна нощ

ще тръгнем голи,

да просим от Вселената

Любов .

защо да тръгваме? - тя да ни намери!
:)
здравей, елидей!
усмивка.

По едно и също време сме заедно:)
"защо да тръгваме?" - може би защото сме търсачи на звезди, а Любовта сме самите ние, но не винаги го знаем. Прегръщам те!

Хубава творба!

Хубава вечер - от сърце!