Край! Свърши се!

Нощта се свлече

с бездомен лай.

И белна кости градът,

с небето разсъблечено,

задавено от шума,

постно.

Денят с откъсната опашка

накуцва гладен през очите ни.

Самотните дървета плачат.

Паважът, лъскав от сълзите им,

се хлъзна под колите грапави

и утрото пищи от клаксони,

а тишината е изцапана

и остри ноктите си в грайфери.

Разпасани мъгли се влачат,

като протяжни сънни котки

и сенки, свити от страдание,

делят си с кучетата хапки.

Те зъзнат и ни гледат в шепите.

Преглъщат сухите ни погледи.

И после след гърба ни шепнат:

- Прости им, Господи,
за болката...

Прости!

В кръга на нищетата

с безкрайност някой ни заключи -

човеци, в кръпки суета,

сред гладните за обич кучета.

О, Боже мой,

прати им ангели,

поне насън роса да пият,

а после в глътките корави

да вкусят силата на виното.

Слезни...,

помилвай ги под шумата,

под корените,

под душите ни,

където ласката ти чакат

ведно и кучета,
и скитници...

И дай им дълги сини угари,

страха си да надвият в скритото,

през сенките да се промушат

и да са сити като житото.

А ние, дето сме забравили,

че някога били сме птици,

едва ли ще те разпознаем,

на рамо метнали лисици.

Оставаме непроменени

дори в молитвата на свещите

и в бесовете си повтаряме:

- Помилуй, Господи,
нас,
Грешните...


Е. Деянова из "Многоточия"

твоите многоточия могат да нахранят птици - онези, забравените в кафезите на душите ни:)
благодарна съм ти, че мога и да отворя страниците им

И за хубавите ти думи и мисли, благодаря!

Страхотни "Многоточия" си написала, elidea ! Не искаш ли да ми ги подариш, ако имаш екземпляр:) Предлагам бартер...
Грешници отвсякъде сме...права си и не съвсем. Щом го осъзнаваш, си опростена поне наполовина:)

Самотните дървета плачат..., но също така не пропускат да разцъфнат с цялата си душа и да летят в сънищата си с птиците...

убийствено е, елидея...
като плесница по суетата ни...

убийствено е...и на човек му се крещи от безсилие понякога...
Дано, Бог се погрижи за слабите, за болните....,за кучетата...., за всички, които по-лесно е ако ги няма...

При теб мога да падна на земята и пак да не съжалявам... благодаря ти, раните са болезнено-необходими, особено, когато са осветени от перото ти...

Може би това са едни от най-болезнените уроци на живота, след които раните не оставят белези, а са отворени... Като Хироновата рана - лечителят на рани умира от своите неизлекувани рани..., а и всеки момент на портата на душата ти може да почука Спасителя, но дали ще го познаем?...
Хубав ден ти пожелавам, с много любов!

Допълни "колекцията" ми с още образи на страданието.
И "Слезни...,/помилвай ги под шумата".

в образа на страданието губим пътеката към Бог. Може би сами го привличаме и го приемаме като лично изпитание, но когато страда света около нас - всички сме застрашени.
Радвам се, че го прочете, ufff! И да ти е топло в този мразовит ден!