Изпуснати

сред облачното жито,

забиваха копитата в дъжда -

жребци

с блестящи хълбоци.

Разбита,

след тях

пръстта бе мътна

от ръжда.

 

Разкъсваха

с подкови класовете.

И ноздрите им

тръпнеха

от път.

Челата им

пробиваха небето.

И нямаше…,

и нямаше

да спрат,

и да отръскат гриви

от мъглата,

сред острата пушилка от треви.

 

Пред тях,

над бездната на свободата,

дъгата

в здраво ласо се преви.

щом изгрее дъгата, значи слънцето е напекло... и облаците луди са обуздани - ярко образно, със смесеното усещане за препускащи коне и буря едновременно, също цветове и звук... много е хубаво!

като картина е, рисувала ли си

С цвят и слънце да са пълни дните ти!

Никога не съм ги рисувала, но тази картина винаги е в мен - красиви, силни, диви...препускат и веят русите си гриви. Виждала съм ги край яз. Батак и високо в планината - под Мусала, хергелета волни коне - прекрасни, сякаш недосегаеми...

страхотна визия! - дъждът като хергеле мустанги!
чудесна е поезията ти, елидея! просто е невероятна...

много красива гледка нарисува пред мен! Страхотна, шеметна като пролетно торнадо!
Прегръдки!

Чудесно, напълни ми се душичката :)))))

може би наистина прилича на хергеле диви коне и е също толкова зелен, колкото необятността, през която конете препускат....
Светли празници, Радост!

прекрасни празници ти пожелавам, да ти е светло и спокойно! Прочетох невероятно красиви твои текстове, само много нежно сърце може да ги сътвори. Прекрасна си! Прегръщам те!

радвам се, че прочете този текст. Светли празници!

Поздравления, Елллллиииии. Ив

:):):):):):):)

Окъпани с любовта на поесата... Поздрави!

Радвам се, че си тук! Необятната свобода на препускащи коне е сравнима, може би, единствено с необятността на музиката...Колко ли е голямо сърцето ни, щом може да побере този устрем?