Върхът е

поглед от подножието,

от зъберите на страха

и вдишването на пътеката,

издишването на праха

на сипеите, спрели в клека.

Върхът е

моят валчест вик,

издигнал камъка полека

до облаците,

         до орляците.

Пронизва ме със светлина,

зеленото око на езеро.

И стъпка

         в стъпка -

към върха.

Под него

билото изгърбено,

с прилепнали назад уши,

подпалва вятъра по стръмното.

И в този залез на орли,

там долу,

в ниското,

в нозете му,

кобили с лъскави тела,

развяват с руси гриви слънцето.

И пият с погледи върха.