Чергата е за чеиз.

Баба седи на стана,

реди шарка след шарка,

блъска с кросно тавана.

 

Скача, лети совалката,

тъче двора и къщата,

люляка до дувара,

камъните на връщане.

 

Исимията* и чимширите,

седем лакти от здравеца,

педя росен босилек

и шибои по края.

 

Един пръст карамфили,

от мед, капнала круша,

сняг до пояс през зимата,

шепа сливи изсушени.

 

Една нива със макове,

сред класилото жито

и водата от кладенец,

и яйцата от ситото.

 

Ведно с мишките в плевника

и петела с кокошките,

кехлибара в рачела

и халвата за Прошки.

 

Черен пръст караконджули

из дълбоките нощи

и звездите в съня ми,

дъжд, разсъмване, още…

 

мама, татко и хляба,

девет лакти от пътя,

аз, прекрачила прага,

след врабците измътени.

 

В наредените шарки

се е сдиплил покоят.

Бабо, Господ е гледал

и е блъскал в разбоя.

 

* исимия – вид увивно растение с ароматни цветове

 

Хубаво е, извиква спомени от моето детство, благодаря ти!

като онзи двор, с терлиците, божурите...населяваш пространството на спомена, обагряш го и го разухаваш

Нищо не може да помилва така душата ти както спомен от детството :)

наистина - златно детство! Божурите, гюловете, люляците.... все търся едни изгубени вече китки из градините... Баба ли ги наричаше така, те ли така се казваха.... Имаше едни лилави Кандилки, по това време зацъфтяваха Исимиите /бели и розови/ и Кривата Дона/ по-сладко мирише от жасмина/.... и още и още... Ако се случи да ги мерна някъде, спирам се..., сякаш ме пробождат в сърцето....

дворовете преливаха от цвят и аромат по това време...ирисите цъфтяха в сенките на задния двор, не знам виждала ли съм Крива Дона и исимии, сега ще ги потърся

...пробождат в сърцето, да

Снежна китка

В двора на дядовата ми къща
имаше храст
с обли бели съцветия -
уханни, въздушни
и леки - цветове сняг.


Навалява ме снегът на годините,
щом сега зърна някъде
майски сняг.


( не знам цъфти ли сега, жив ли е още този храст, не съм ходила скоро, запазила съм си го в няколко думички)

Сетих се за този храст с бели топчести съцветия - виждала съм го... Красивите хибриди изместиха обикновените засмени цветя в градината, но в някои стари дворчета така греят шибоите... А Кривата Дона, сигурно си я виждала, тя е от жасминовите, но по-бухнал и увивен храст и има невероятно ухаещи кремави цветчета, подобни на лимоновите цветове, сякаш са отворили устни и ти шептят...
Спомняш си името на едно цвете и сякаш то е вълшебната дума, с която се отключва цял един свят...

ами рокличките и грамофончетата, и всичко, което се катери, а в него се крият какви ли не буболечета, и е пълно с кученца - най-разноцветни и едни такива красиви декоративни бобчета... видях се клекнала в тревичките, смалих се, не зная на колко съм години, но виждам всяко цвете отблизо... И ми мирише на всичко толкова сладко!!! Благодаря ти!

Прекрасно стихотворение...

Радвам се, че бяхме заедно между цветята в градината, самите ние цветя...
Хубав ден!

Пъстрата черга на мислите
напреко на душата разстлана,
шарките чудни надиплят се
като люлчина песен отбрана.

Мисли в шарено детство бягат
боси по прашните улици,
търсят следите си, в наследство
пътечка малка да оставят.

Търсят смеха и шума на игрите,
милувката от ръката на баба попукана
и усмивката светла на дядо в очите,
търсят огънчето дето пали надеждите.

Спомени, сплетени в плитки,
натежали в душата, пърхаща птица,
нагазили в здравеца дъхав на детството
и мимолетно като птица отлетяли...

за стихотворението, qbylkovcvqt! Много птици в душата ни..., отлитат и се завръщат, отлитат и се завръщат...., докато самите ние се превърнем в птици...
Хубави празници!

ох...нямаш представа къде бръкна...много ми се ще да ти покажа къде ме заболя...дано само не ти досадя!!

http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=139436

в "дъждовното гнездо на джендема". Може би е хубаво, че ни боли...., живи сме и чуваме...
Тук вали цял ден, като сълзи се стича..., в такъв дъжд всичко можеш да си спомниш...
Прегръщам те, Радост, утре е Гергьовден - жива и здрава да си! Пази се!

http://www.youtube.com/watch?v=AlFSC39PqCM&feature=player_embedded#at=28

Толкова красиво, толкова нежно.....Мисля, че когато Земята е пожелала да докосне
сърцето ни, с дъха си е създала маковете...
Хубав ден!

Wow! That's a rlealy neat answer!