Прочетен: 3063 Коментари: 8 Гласове:
Последна промяна: 08.06.2011 14:22
Мъжът държеше в очите си далечината. Морето синьо до премала нахлуваше в него и се плискаше долу в ниското под зъберите на скалите.
Току-що беше пристигнал. Пътят още го люлееше през меката плът на Странджа – рехава, лека, сякаш подредена с ръка. Обичаше да идва тук по това време. Лятната суетня около летовниците беше секнала. Сега беше сам с мислите си и с морето. Можеше вече да съ6лече прашната си кожа и да се превърне отново в онова момче, което не спираше да го тегли към малкото село, скупчило се върху скалите. Слизаше бавно към брега и историите, които беше чувал някога от дядо си пак го завладяваха. Пиратски набези, пожарища и отново зараждането на един живот върху скалите с вечната битка и упование в морето – всичко това бе разказал в няколкото си книги. Хората от селото му се радваха, почти всички беше превърнал в персонажи на своите морски истории.
Малките рибарски хижи се криеха между смокините. Край тях все по-често отваряха слънчевите си веранди новите летни къщи. Въпрос на време беше старите съвсем да изчезнат.
Слезе в малкото,затворено като в шепа, заливче. Един рибар гласеше лодката си за тръгване. Поздравиха се. Позна го човекът и първите му думи бяха:
- Няма риба, момче! На изчезване е рибата!
Имаше един приятел ихтиолог, който не можеше спокойно да говори за замърсеното и страдащо море. Говореше му за отчайващи резултати от изследвания, затова как повишената органика, вследствие на замърсяването и преулова върху рибните популации в тези райони, ще доведат до още по-голямо намаляване на видовото разнообразие на ихтиофауната, обитаваща българското крайбрежие. Говореше за Международната конвенция, според която всички крайбрежни държави са длъжни.... Говореше, говореше… и тревогата му преминаваше в яд. Повишаваше глас и стрелкаше с очи:
- Морето е в колапс! Знаеш ли, че от 26 вида риби със стопанско значение, сега се намират само пет. За България е от особена важност да запази хамсията, сафрида, лефера, паламуда..., които с основание са включени в Конвенцията – за далеко мигриращите видове риби, сезонно обитаващи българската акватория…Но какво чувате вие? – дразнеше се ихтиологът и включваше в това „вие”, него и цялото неразбиращо проблема човечество - за вас сафрид означава нещо, само ако е поднесен изпържен в чиния и единственото, което можете да направите за него е да го полеете с лимонов сок. Паламуда го виждате само в саламура или да се ветрее опушен. Като чуете море се сещате за плажове и удоволствия. И ти приятелю, колкото и да го описваш това море, само се плъзгаш по повърхността му или най-много да скалъпиш някоя гореща лятна историйка на брега. Защо не погледнеш вътре? Защо не пишеш затова, че годишно 100 хиляди тона нефтопродукти замърсяват морето, че от тях 40-50 хиляди тона се изливат директно от река Дунав, че пак оттам ежегодно се вливат 60 тона живак; 240 тона кадмий; 4000 тона олово; 900 тона хром... Знаеш ли, че Дунав, Днепър и Днестър замърсяват западната част на Черно море с 1200 – 5000 тона пестициди. В сравнение със Средиземно море, Черно море е значително по-обременено с фосфати и нитрати и е 2 – 3 пъти по замърсено с мед. А фосфатите и нитратите оказват най-голямо въздействие върху морските екосистеми и заедно с калиевите съединения са причина за стареенето на водните басейни.
- От кога се правят изследвания в българската акватория? – попита писателят.
- От 1943 година – отвърна ихтиологът – и всичко показва една постоянно нарастваща еутрофикация на българските черноморски води. Чул си за „цъфтежа” на фитопланктона нали? В такива случаи се отделят силно токсични вещества и е възможно пълно изчерпване на кислорода от водата. Кислородният дефицит води до масови морове. Когато фитопланктонът „цъфти”, се покачва обемът на отровния сероводород. За повечето морски организми условията за живот и размножаване стават застрашително неблагоприятни. През последните 25 години са настъпили сериозни изменения в екосистемите на Черно море.
Какво да говорим за траленето на дъното!? Като гледам купищата рапани, настръхвам.Уловът им е промишлен... Масово изтребление! Точно това безогледно разораване на дъното ще превърне морето в мъртва зона. С траленето се унищожават огромни количества черни миди, които умират при влаченето, а черната мида е най - мощният биофилтратор, обгърнала е морето с гъстите си полета като пръстен – естествен, жив пояс, който пречиства плитката зона.
Писателят слушаше своя приятел и напразно се опитваше да направи разговора по-спокоен.Той знаеше, че ихтиологът е прав. Самият той си спомняше случаи когото на 5-6 метра дълбочина нищо не се виждаше – пълен мрак, мътилка.
- Едва в 13% от морето има живот. Под 150 метра – нищо! – повишаваше глас ихтиологът.
- Защо, защо опоетизират морето, защо му се възхищават, любят се с него, а не искат да го опознаят и да го пазят? Още Марк Аврелий е казал „бягай винаги по най-краткия път, а най-кратък е пътят съобразно природата”. Горката природа как ли ни търпи? – завършваше тирадата си ихтиологът.
- Но ти нали знаеш за всички мерки, които се взимат все пак? Нали точно тук има защитени зони и резервати, които целят точно това – опазването и съхранението на екологичното равновесие, в това число и чистотата на морските води?
- Приятелю, ти виждал ли си изсечена и осакатена гора? – това представлява морското дъно след траловете. От траленето се вдига тиня и утайка, това унищожава хайвера на малките риби. Знаеш ли, че 400 км бракониерски мрежи са хвърлени по крайбрежието? Дънното тралене с всякакви уреди е забранено, но... щетите са огромни.
Понтос Евксинос – защо ли гърците са наричали морето – негостоприемно? Било е бурно, било е мрачно, но не и замърсено. Това е патент на цивилизацията. В едно есе на Елиас Канети бе прочел: „Морето има глас, който е твърде променлив и който винаги се чува. В него се долавят търпение, болка и гняв. Ала най-внушителното в този глас е неговата издръжливост.”
Човекът със сигурност може да помогне на морето!
Знаеше, че край Калиакра е създадена първата ферма за култивиране на черни миди. Трябва да се създадат още такива ферми, държавата трябва да помогне и да стимулира този нов бизнес, заради неговата необходимост и природосъобразност. Прав е ихтиологът, с траленето се унищожават белите дробове на морето. Понтос Евксинос... – не, Черно море не е „негостоприемно”, та около него живеят около 170 милиона души. „То е образец на притаена хуманност, в която се стича целият живот и която съдържа всичко”.
- Няма риба момче! – върна го към действителността старият рибар. Най-много да хвана малко сафрид за „добре дошъл”. Ония тлъсти скумрии дето идеха на пасажи по това време ги няма. То и надолу по анадолския бряг няма, то затова турските рибари ловят калкан наблизо.
Няма риба! Какво ли още няма да има след време? Очите му се плъзнаха по високия бряг, накичен с перушината на гората. Мистичната Странджа, събрала тайните си в триъгълника Малко Търново – Ясна поляна – Синеморец просветваше с котешките очи на египетската принцеса Бастет. Там някъде, между земята, небето и морето светеха харманите от живи въглени, а Велека клатеше жълтите си води и сребърни риби към морето.
По средата на септември бе ходил до Атанасовското езеро край Бургас.
Момчета и момичета се суетяха около един телескоп и наблюдаваха миграцията на белите щъркели.
- Колко вече си заминаха? – попита той едно тъничко момиче.
- 10 хиляди – отговори му тя, но пак ще се върнат, пак ще се върнат!
Сега си спомни тази среща и отново я осмисли. Щеше му се неговият приятел ихтиологът да беше там и сам да види, че надежда за морето и за влажните зони по крайбрежието има и да види как тя, надеждата, маха след белите щъркели за сбогом.
Фактите в текста са от публикации по темата в мрежата
С този текст участвах в един конкурс, който имаше изисквания за документалност и по тази причина има доста факти, които към днешна дата вече не са актуални.
Благодаря ти за търпението да го прочетеш :)
Хубав ден!
Благодаря за съпричастието! Хубав ден!
Б.
Радвам се, че го прочете и си съпричастен!
