http://fotki.yandex.ru/users/xmuryj7/view/442776/?page=0

Колко тежки и нереални,
като с мед обковани листа...
Само с дъх да ги стигна
ще прозвъннат,
ще се скъсат от тишина...

такива са

пред прозореца ми има две тополи , всеки ден са все по-жълти, светят сякаш... Шепнат ли си, въздишат ли...,от всяка тръпка се разсипват...

Как във всяко нещо намираш смисъл и можеш да извлечеш чувство, усет, мисъл към нещата с дълбока и вечна стойност!
Хубав ден!

Мисля си, че ако по-често се вглеждаме в малките неща ще открием божествен смисъл и замисъл. Дори едно отбрулено есенно листо си заслужава да бъде приласкано с очи, за да спи спокойно...
Спокойно да ти е и на теб!

...и... врявата на тишината хармонизира стиха в мелодия.:)

ти благодаря, topsyturvy!
Да, тишината хармонизира самата есен в мелодия...Всъщност есента е тишината в оголелите дървета, заспиването...,сънуването...