"Tulip" Amy Hautman 

С букет зимни лалета

вървя сред януари

и ги топля в ръцете си,

с тях денят става шарен.

 

Под студеното слънце

непознатите мигат

и не вярват, че виждат

сноп лалета през зимата.

 

Размразяват очите си

и усмивките бледи

ги разбуждат внезапно.

Изненадано гледат

 

как с листенцата нежност

идва топлата тръпка

и сърцата им скрежни

се разпукват от пъпките.

 

И под ято врабчета,

изрисувани с въглен,

сякаш трепват дърветата

от очите омъглени.

 

И така изненадани,

сякаш малко смутени,

се загръщат със шалове

и притичват край мене.

 

Но не знаят, че могат

януарските хора,

с едно цвете през зимата

 с пролетта да говорят.

 

Пак през зимата тича
И говори с лалетата,
Галещи се в ръцете и

Рожден ден ли помирисвам?;))

Приемам твоя стих като мил подарък за рожденния ми ден, който мина и ме погали с пролетен полъх:) Макар и далече от пролетта - Тя идва!
Когато съм се родила е било зверски студ, а тази година и една снежинка не долетя...
Хубав ден в този предпролетен януари!