Рони се рони се златният цвят,

дълги пръсти протягат салкъмите.

Сочен мирис на дъжд.

Един люляков град

 се е пръснал по калдъръмите.

 

Над него, набухнали, като бали памук,

облаци светят на купове.

И се плисват дворовете…

Пред очите им, тук,

се разпускат върбите на снопове.

 

Една Светла неделя, умита от дъжд,

педя израснало жито,

а небето – коприна, като цъфнала ръж,

като залък отчупен от пита.

 

Омагьосан вървиш сред лилавия свят,

всяка стъпка е капка в съня ти.

Там се рони и рони златният цвят

и от него просветлява денят ти.

 

слънце, роди се зелено и всичко е вече така пременено...

Розово златно и жужи - като сън на ябълка :)

Все по-рядко се виждаме тук... Ябълковите сънища отминаха, но пък е толкова зелено. Ако можех да си го побера в очите и в сърцето си, заедно с това жужащо порозовяло слънце - като от твоите снимки. Поздрави и доскоро!

Поздравления за светлия стих!

номерът ли не е верен, така съобщават

Здрави да сте и пълни с любов празници!