Жената с шапката от слама
минаваше покрай реката.
Звукът от стъпките й падаше,
подскачаше по тротоара.
На ъгъла
пред павилиона,
мъжете пиеха кафето си.
Ухаеха зърната смлени,
очакването им сгъстяваха.
Мъжете,
седнали по двама,
приличаха на слънчогледи.
Жената плавно преминаваше
и под воланите на роклята
трепереше разгонен въздухът.
Косата й се разпиляваше
и по блестящото й рамо
мъжете бяха впили погледи.
Мълчаха.
Тънката материя,
разплискала се по прасците й,
се мачкаше от допир с пръстите.
Мъжете пиеха кафето си,
след нея бавно се обръщаха...
Дори не виждаха чертите й,
под сламената шапка скрити.
Това забавено минаване
по тротоара край реката
напомняше по-скоро вятър,
довяващ страстните им спомени.
Мъжете пиеха кафето си,
на глътки вкусваха жената,
когато идеше от слънцето,
люлееше се пред очите им
и отминаваше нататък.  
 

http://www.vipshop.bg/d-prdimages/prd/670.jpg

изненада! кого криела шапката ;))

Здравей, Ели! *

Радвам се, че те изненадах!

Много благодаря за картината на Лемпицка, самата тя очарование и загадка!

при това така приятно ;)

(ако искаш да е по-тъмен текста - от опцията за редакция може по всяко време да се саморедактираш, аз постоянно я използвам - маркирай го целия и после от бутон Т на лентата му задай черен цвят;)