В тази пръст

с прегорели кокичета,

натоварена с мокро небе,

всеки камък затиска поличба

пука яростно, глухо кълне.

 С тези черни дървета невярващи,

обречени на зима без сняг,

разпокъсани, изпочупени,

тежко подместваме крак.

Алеи, разкопчани от вятъра,

изправят прекършен гръб.

Ние пак се учим да ходим,

но сенките ни държат.

 

 

 

те ще се размият в цветовете на пролетта, ще се удавят в мекото на зеленото и - навън е прекрасна пролет, вчера имаше много игрив ( разкопчаващ не, ами разсъбличащ вятър), так да ме нажули - изгорях

Честита ни пролет, Дея!

Да се усмихнем! Да проходим отново! Днес е Ден на щастието :) - Бъди щастлива и пролетна!
Прегръщам те!