Една смокиня камъка прегръща.

Обляга се на рамото й къщата.

Шушукат спомени.

Рои се мракът.

И скърца портата под ореха...

И чака...,

как някоя презряла лятна вечер

ще блъсне,

ще се втурне отдалече,

ще прекоси през щира

и къпините,

звезди от мед

да вкуси под смокинята.









снимката е от : http://commons.wikimedia.org/wiki/File:Fig_tree.jpg

Я иди по-добре ти да блъснеш портата, не я карай да чака :))) И аз имам една мушмула дето ми подпира къщата и вече няколко години не я обирам. сигурно много ми се сърди. но пусто време не остава. Хубав стих.

Аз си имам един двор в сънищата само! Подпрял се е на най-усмихнатите ми спомени :) Хубав ден!

Дано са хубави и смокините...

Благодаря, anin! Смокините са прекрасни, както и спомена ми за тях :)
Хубав ден!

за мед и звезди - смокините са като натежали от лято звезди)

Скоро да достигнеш созополските :)

Смокините и морето си приличат :)


Морето си играе с едно смокиново дърво край плажа.
Морето се забравя даже и губи синия си цвят.
Тогава, смокинята се свежда ниско, ниско
и приливът във клоните й плиска.
Поглежда го смокинята зелено,
лилаво го прегръща,
запленена от кратката целувка на брега.
Дори съвсем да посивее даже,
готова е смокинята
щом каже морето, че му трябва цвят,
до капчица да изцеди лилавите и сините следи
от кожата копринена
на своите презрели дъщери.
Дори ще гребне скришно и за кратко
в бурканчето с блещукащто сладко.

Я гледай какво се получи! :) Наистина морето и смокините си приличат!

бурканчето с блещукащото сладко!


Не се бях замисляла за цвета, но ето - ти отговори защо зрялото море е с цвят смокинов)

Така е! И за каквото и да си помислиш все се съчетава с море...
Пожелавам ти да го стигнеш отново и скоро!
Пожелавам ти още прохладна и приятна вечер!

Захарно сладичко при теб! Обожавам смокини, затова и толкова ми харесаха думичките. Златничко, хрускавко да ти е - смокинено :)

Пожелавам ти от сърце твоето смокиново лято да е дълго, предълго!