Есента ни приспа неусетно,

с остри нокти издраска первазите.

Спря дървото.

Сред сънища цветни,

жълтооката с котките лази.

 

Влажни тръни,

лилаво развлачени.

Подкосени очите ни падат.

Шумолят сред тръстиките здрачни,

над реката надвесени жадно.

 

От мъглата, затворена в рамка,

се разсипа тишина

и просторът,

задържал се върху сухите сламки,

се изпълни със къщи и хора.

Поздрави от Родопите!

И от мен поздрави, на теб и на Родопите-от Карабалкан до Жълти дял.:))) Най-красиви са сега, когато започват да се шарят. Толкова хубост, че не може човек да я разкаже, колкото и дълго да живее, а как ли я носи в очите си...

как се разлива в тишина мъглата, а Родопите през октомври, това е приказка, приказка на цветовете, есен в нюансите, в гънките, във въздуха - навсякъде

Прекрасен стих... Хареса ми!
Поздравления, Елидеа!!!
Хубава вечер и вдъхновени сънища :):):)

Сякаш сме в късна есен, но една цветна приказка може да ни върне слънцето... Топло да ти е!

благодаря ти, че идваш! Хубав ден и приятели около теб!