Там,
далече...,
зад девет врати,
спеше детството свито,
с избелелите стари басми,
с тънки плитки завито...

То сънуваше
лято и двор,
броеници от птици...
Само в сън ли пилеят листа
двете стари лозници?

През опушеното стъкло
пак към тебе надничам –
колко бързаш да порастеш
малко смешно момиче...
И да стигнеш вълшебния скрин...
И с вратите високи,
да отключиш скрития свят,
и незнайни посоки...

И да легнеш в басмени поли,
със отрязани плитки...

Само в сън да тичам след теб,
с нетъркулнати питки.

http://www.mayannlicudine.com/mall_art.html

Заключено там някъде спи
в най-горещото ъгълче на сърцето
усмихни се
отвори му врати
нека е винаги живо у тебе детето...

:) Поздрав!

Обичам си детството мое, обичам и басмените момичешки поли, защото вихреха мислите мои, ех младини.Браво, обичам го този живот.Бъди здрава и пак пиши.

Благодаря за споделената нежност. Ив

да си ми жива и здрава! Бяла и червена! Още пътища да познаят стъпките ти, безброй слънца да посрещнеш и изпратиш и все така детето в теб да тича с разперени ръце и да прегръща света

Благодаря ти, qbylkovcvqt! Усмихвам се, винаги се усмихвам на детето в мен:) И сега ми се иска да стана от стола и да тичам след развяната му пола..., но сън настига ли се? Хубави мартенски дни!

И ти бъди здрава - бяла и червена! Честита Баба Марта!

Радвам се, че дойде и ми отвори врата за своята поезия. Много хубави стихове пишеш! Чета ги с възхищение!
Честита Баба Марта!

Когато идваш тук, винаги оставяш усмивки!
Жива и здрава да си, ти, която изпращаш слънцето!

Ти си магьосница, от най-белите...

умили ме с тея басми - много мое е твоето детство, елидея...

При детството се влиза с най-бели стъпки...

Имах червена пола на бели точки, баба я колосваше и с нея бях като калинка или като пеперуда - все нещо хвъркато исках да съм :)))
Поздрави, Радост и Честита Баба Марта!