Зелена съм...

Из тревата зелена съм...

Крия се...,

завивам се с облака.

Една мравка

върху коляното ми,

си мисли, че е стигнала

покрива...

Една птица

кръжи с небето.

Гледа ме... -

лежа в гнездото си...

А зеленото в мен... -

Боже, колко е светло...

Малка съм...

и говоря на глас

със себе си...


very-bored.com/index.php?option=com_content...

малка съм - палечка,
имам крила
имам листенце от роза за лодка,
педя и нещо голям е светът
и се люлея на пеша на облак
(нали ти казах - ти съм аз)
:)))))

Толкова е хубаво.... да имаш крила и да се люлееш на облак!:))) Стихът ти е красив като приказката! Благодаря ти, Палечка! Хубав ден!

нее...твоята зелена приказка ме върна към моето стихче и исках само да ...
просто виждаме света по сходен начин - това исках да ти кажа.
бъди!

Аз това го знам много отдавна... Преди време в шТъркела ти публикува твоята тъжна история за "Буба", още тогава намерих сходството и ти пратих нещо мое, което толкова приличаше на твоята тъга... После с изненада открих, че и в много други твои стихове намирам същото съзвучие... Но това е толкова очарователно... Радвам се, че се срещаме и всичко, което пишеш ме докосва... Пази се!