Когато се прощавахме със баба,

под свода на олющената църква,

пространството бе цялото камбана

и биеше по живите изтръпнало.

Стопени от свещта, очите капеха.

Разсипваше се детството на пръски

и времето, по двора изкипяло,

не можеше с врабците да се върне.

Нощвите месеха зърно и плява.

Горчеше крайщникът недоопечен.

Мотичката и троскотът се срастваха.

В оджака зъзнеха щурци обречени.

Когато се прощавахме със баба,

жените я оплакваха сред къщата

и сякаш черна песен от бръшляна

извиваше нагоре и нагъсто.

Небето се отваряше пред нея

и всичко тръгваше след баба леко -

и  кучето ми с погледа маслинен,

и дворът с лачените ми обувки.

Отиваха си, ние се препъвахме

сред лепкавата кал на ниски покриви.

Миришеше смъртта на хляб и вино

и беше празнична като премяна,

насред пътечката, която минахме,

когато се прощавахме със баба.

Напомни ми за детските години, онези в които всяко лято бях при баба на село. Жива и здрава бъди! :)

тежък стих...аз не се научих и сигурно - няма да се...да пиша за моите покойници...
поздрав за куража!

И аз се връщам в детството си с този текст...може би точно затова съм го написала, да бъде моето убежище. Хубав ден!

Идва един момент, когато Те просто сядат на масата до теб...и очакват от теб да им разкажеш... Тогава не е страшно, а е време за най-хубавите спомени.
Бъди спокойна и хубава седмица!

хубаво и истинско и тъжно... Напомни ми за село и за моето сбогуване с баба съпроводено с онази горчива мъка, че тя си отиде тук в града, а не на село, където беше нейният дом. Утехата ми е, че след това е можела да се върне там, можела е да отиде, където поиска.
Благодаря ти за сълзите и за силното разтуптяване на сърцето!

Понякога няма нищо по-хубаво от тъгата, тя ни връща най-светлите мигове, а сълзите са като балсам за сърцето ни... Благодаря ти!

Много ми хареса!

Аз също се затъжих за моите баби и дядовци. Възрастните хора са благодатта на родата. Детските ми спомени за тях са винаги изпълнени със светлина. Всички се събирахме у тях - и деца и възрастни - имаше толкова топлина и близост. Радостно е, че сега нашите майки и бащи играят тази роля. Бях се натъжил, а сега се усмихвам. Благодаря за емоциите :) А за тъгата, казват, че е ключът към сърцата... Хубав и усмихнат ден!

В истинските неща винаги има тъга...Благодаря ти, че беше тук! Моля те да погледнеш своя пост "През тръни към звездите" - там съм ти написала нещо. Поздрави!

Мисля, че Тъгата може да се нарече убежище. В нея се чувстваме защитени защото сме в спомените си. Тъгата определено е и светлина, в която живеят обичаните от нас. В нея сме спокойни, там всичко си е на мястото, там се учим на търпение и най - важните уроци за живота получаваме от Тъгата. Да, Тъгата наистина е "ключ към сърцата"...
Хубав ден!